Животът ме доведе в Англия да търся стабилност и по-добро бъдеще за децата си.

През 2007 година избрах предизвикателство да отида в напълно непозната държава, за да имам възможност да им осигуря по-добри условия за живот. Впоследствие този избор ми помогна да открия своята мисия в живота. Началото беше трудно, не знаех език, чистех домове. Тогава съдбата ме срещна с едно малко момиченце, което ме избра за своя втора "майка". Един ден, докато чакахме пред зъболекарския кабинет, то ми написа бележка: "Таня, обичам те от Земята до Луната. Понякога те чувствам като моя майка."

След този момент за първи път осъзнах, че моята мисия в живота е да дарявам любов и да променям човешки съдби. Така се случи, че един възрастен господин, за когото се грижех, ме насърчи да се запиша да уча „Социални грижи“ и да развивам това, което нося у себе си. А после започнах да работя с деца в неравностойно положение. Множеството житейски проблеми пред децата и техните родители, с които ме е срещна работата, породиха у мен желанието да създам център за деца и младежи с умствени увреждания в България.

Искам и тук, в родината ми, да внедря модела на социални грижи, който е работещ във Великобритания, защото смятам, че тези хора заслужават подкрепа и разбиране. Като всички останали.

Някои ще кажат, че съм идеалист, който витае в облаците...

Смятам, че и в България тези хора заслужават не по-малко от всеки друг да се чувстват добре, да водят достоен живот и да получават нужната им помощ – за да събират сили и да продължават да се грижат добре за децата си, тези светли и невинни души, които излъчват огромна и чиста любов! В тяхна подкрепа е моята кауза! Заради всички тях търся съмишленици, поддръжници и дарители.

Искам да покажа, че промяната е възможна. Знам, че за нея се изисква постоянство, търпение, отговорност и лоялност. Вярвам, че ги притежавам. Родена съм на 19 февруари – датата, на която България отдава почит на най-големия си герой – Апостола на свободата. Опитвам се да следвам неговия завет: „Дела трябват, а не думи!" – във всичко, което правя.

Въпреки трудностите и разочарованията, с които вече се сблъсках, аз продължавам да вярвам, че ще открия съмишленици и дарители, които ще ми помогнат в изграждането на този дом. Това не е само моя мечта и цел, а необходимост за родителите на деца в неравностойно положение; ще им покаже, че не са сами в този нелек път.